Circumdederunt

Circumdederunt

                                      В памет на Г. Х.

Плъхът на здрача пак изпълзя.
В слънчевата черупка двете
челюсти впи. И сламки-лъчи
той с опашката си замете.

Ф нощта като гардероб
пак раздвижи крила: кой сложи
дрипите кървави на Христос
до овехтелите плащове божи.

Чакам в подземието на света –
сред сметта на ада и рая
някой давно ме освободи.
Виждам насън моя дом. А зная,

няма кой да тропа над мен.
Нищо друго не се намира:
плъхове – сенки и лъч, пробол
облака – паяжина сред всемира.

От унгарски Кирил Кадийски