Bolgárok
В нощта се носи от пожари дим,
ще разяде иконните очи на бога,
докато жабите се гърчат ръцеглави
и ровят тинестата тъмнина.
Ливада с диви макове като лицето на спасител,
лице с бразди от кървавите струйки на потта.
И ето: сякаш пак потракват за забушница
оловните потири на звездите.
С чалма ли свети храста – мигър турска
ше се повтори нянога земята?
На родния език монашеското расо
ще навлече ли пак родината печална?
Ако се свършим – копия ще чупят
във вятъра безстрашните тръстики,
а бръчките от нашите лица и длани
ще се превърнат в бръчки по листата.
С тълпата на светците ще се смесим
върху черковните разкъртени степи
и ще повторят клоните на зимните дървета
извивката на нашите изсъхнали ребра!
(Преведе: Кръсто Станишев)