Пленник

Sátán és Isten foglya

Щракват – лъскави белезници –
хоризонтите на зората.
На вселенския нпр се будя –
пленник на Бога и Сатаната.

По прозореца дъжд потропва
сякаш дървен потир разклатил,
хвърля заровете от скукф
Сатаната – мой надзирател.

Вятърът – божа брада – се вее,
с дяволска лапа и дърпа клонът.
Ангелите на Господаря –
стадо облаци – пак се гонят.

Гледам дяволчета немирни
свитат, пръсват се в надпревара,
Нокут крив и ръждиво-кървав –
пада съсухрен лист от чинара.

Долу – гадно, горе – бездушно.
Бият в стъклата сачми безбройни;
заек настръхнал, сграбчват ме бързо,
сатанински, ангелски воини.

От свободния съи се будя,
пленник на Бога и Сатаната;
Щракват – лъскави белезници –
хоризонтите на зората.

От унгарски Кирил Кадийски